Културното наследство на Русия е огромно.Възможно ли е да се каже за това с помощта на рисунка? Оказа се, че да. Художничката и дизайнерка Евгения Миро става истински проводник на руската култура в европейския свят. Евгения Миро е завършила Академията на изкуствата в Санкт Петербург. Невероятният обхват на нейната работа е изненадващ: художничката създава дизайни за текстил, порцелан, бижута, керамика, лампи и мебели. Дизайнерските артикули на Евгения Миро можете да видите на 5 март на изложението и разпродажбата в Desing & Център за декорация. Порталът etk-fashion.com беше информационен партньор на това събитие.
Днес Евгения Миро разказа на Roomble засвоих новых проектах, об особенностях работы с разными компаниями и о том, как можно с помощью рисунка показать целую историю. — — Евгения, на выставке-продаже 5 марта было представлено множество предметов дизайна. Расскажите о некоторых из них. — — Не так давно я создала арт-проект — это лампа-лестница под названием «Вечность пути», которая может быть как напольной, так и настольной. Ни у кого из дизайнеров не было ничего подобного, поэтому было бы очень интересно запустить этот проект в производство. Также я сотрудничала с французской галереей Granville Gallery в Париже, которая предложила 25 французским дизайнерам создать предметный дизайн на тему Secret Box. Для меня главным секретом в мире является душа человека, и я очень хотела отразить это в своей работе. Сначала была идея сделать скульптуру из единого стекла, но во Франции было бы очень сложно заказать это на производстве. Поэтому вся работа делалась вручную. Получилась скульптура под названием «Крылышко ангела», она представляет собой сферу, в которой находится пёрышко, символизирующее душу человека. Ещё один мой проект — лампа-панно, которая может «выдержать» и дневной свет, а вечером работает как источник мягкого освещения. — — Вы известны своим сотрудничеством с Домом Hermès. Расскажите, как оно началось? — — Моя первая встреча с Домом Hermès состоялась в Англии — я уехала в Лондон после того, как окончила Санкт-Петербургскую академию художеств. Один из моих друзей, музыкант Юра Степанов, сказал: «Женя, ты же настоящий клад, пойдём!». Так мы попали в компанию Mikimoto. В Mikimoto у нас была встреча с вице-президентом компании мистером Такахаши. Нам очень повезло, что он был в бутике именно в это время. Мистеру Такахаши понравились мои работы, мы проговорили полтора часа. Он спросил меня, могу ли я сделать дизайн для 100 платков? Я очень не люблю повторяться, поэтому ответила отказом. В итоге договорились, что я создам дизайн для десяти платков. А представители Hermès увидели мои работы позже, и я даже получила рекомендательное письмо, которое, к сожалению, было утеряно. Через три года после этих событий я по делам оказалась в Москве (в то время я жила то в Санкт-Петербурге, то в Лондоне). Когда я приехала в столицу, мы гуляли с друзьями, зашли в бутик Hermès и я рассказала эту историю. Так я познакомилась с Ириной Васильевной Педько — первым арт-директором бутика Hermès в столице. Ей также понравились мои работы, и в скором времени мне передали, чтобы я ждала звонка. Спустя год я снова оказалась в Москве. И вдруг звонок: приезжайте срочно в бутик. Состоялась прекрасная встреча, на которой французы посмотрели мои работы и сразу же пригласили приехать в Париж. В июне мы с Ириной Васильевной отправились в столицу Франции. — — А каким было самое первое задание от Дома Hermès? — — Мне очень хотелось показать всю многогранность культурного наследия России. Мои работы увидел Пьер-Алексис Дюма, глава Дома Hermès. Наша встреча продлилась 2,5 часа, очень долго по европейским меркам. Меня попросили прийти на следующий день, и тогда я уже рисовала в студии. В итоге я получила направления на 15 дизайнов в трёх департаментах (платки, браслеты, фарфор). Конечно, были свои сложности — я ведь никогда не рисовала посуду и ювелирные украшения. А платки — это, безусловно, моё. 
— — Всеки шал е изработен вняколко цвята. Основните цветове от House of Hermès ли са зададени или от художника? — — Да, всеки шал е представен в осем цвята, това е тяхната особеност. House of Hermès има право да променя цветовете, тъй като художникът прехвърля пълните авторски права. Между другото, всеки дизайн се създава само на ръка и се предава на хартия. Всеки щрих е начертан! Ето защо създаването на шаловете на Hermès отнема от два до шест месеца. Средно това са 2-3 месеца сериозна работа. Дизайнерът има определени права - например може да предлага различни имена за шал. Освен това е важно да намерите красиво изображение на очертанията и къде точно в дизайна на шала ще се появи името на Къщата. Например, има шал, наречен „Funny“, където децата играят с блокчета и от тях се формира името на компанията. Всеки шал е с подписа на дизайнера. Шалът се подготвя за производство около две години – изображението се сканира, пренася се на ръка и се разработва клише за всеки цвят. Това гарантира точно попадение - цвят в цвят. Къщата на Hermès има много високо ниво на производство, стил и култура, така че всеки дизайн, разработен от Къщата, е произведение на изкуството.
— - Можете ли да кажете товаСътрудничеството ви с House of Hermès оказа ли огромно влияние върху цялата ви професионална кариера в бъдеще? — – Да, това беше много значим професионален момент за мен. Когато създаваш дизайн за Къщата на Hermès, се работи сериозно върху всеки милиметър и това се превръща в твоя професионална черта за цял живот. Нивото на работа по проекти в тази къща е много високо. Затова съм много благодарен за опита, който получих. След като работих с House of Hermès, дойдох в Maison & Objet, където се срещнах с президенти на други компании. — — Евгения, вие сте проектирали и сервизи за къща Hermès? — - да Задачата звучеше много трудна и необичайна - беше необходимо да се изрази необективно темата за театралните сезони на Дягилев в орнаменти. Беше доста трудно. Направих ястие и шест десертни чинии към него. Преди мен никой не го е правил така, че ръбът на плочата да е разбит на собствени отделни ритми - това направи възможно създаването на модел. Като цяло руската душа се характеризира с любов и страст към ритъма и декоративността. Когато изучавах световната култура на символизма, разбрах, че културното наследство на всяка страна дава на света индивидуална пластичност и ритъм, които са много ясно изразени в декоративните предмети.
— — Сътрудничите си с многоЕвропейските компании и доста активно говорят за руската култура чрез дизайна. — — Много е интересно да се трансформира руската култура в модерен дизайн за европейски марки. Например, аз работя с Emaux de Longwy и създадох керамична колекция, където всеки проект беше ръчно рисуван. Издадохме четири колекции с тази компания. Съвместно с компанията J. Seignolles пуснах десертна колекция „Магданоз“, изработена от порцелан. Освен това това по-скоро не е колекция от десерти, а сервиз за малка маса. Интересен експеримент беше колекцията Vassilissa за ВиК фирма Serdaneli. Бях изправен пред задачата да изработя порцеланова част - дръжки за топла и студена вода - със сложен и фин модел. Но това е само 3 см. Беше необходимо да се създаде красиво, необичайно нещо в руски стил. Не всичко беше направено точно по моя дизайн, но производството е много сложен процес. Имаше чудесно представяне на тази колекция в Москва на изложението Référence Moskva и намерихме решение да представя моите рисунки в рамки под стъкло. Имаше и интересна работа за Пиер Фрей по темата за руския театър. Разработих няколко проекта за него. За компанията Beauvillé създадох дизайн на колекция покривки. Всичко беше нарисувано на ръка и в реални размери. При създаването на дизайна беше важно да се вземе предвид аспектът на производството, тъй като контактите трябва да вървят една до друга. Може да се каже, че в известен смисъл това беше рутинна работа. Но както каза нашият преподавател в академията: „Ако един художник не обича черната работа, той не е художник“. Ако говорим за бъдещето, искам да бъда въвлечен в света на стъклото и бих искал да направя един проект, който ще бъде широко свързан с руската култура.
— - Ти каза каквото искашда се създаде проект, който ще бъде широко свързан с руската култура. Разкажете ни повече за това. — — Първо, бих искал да събера много различни материали. Бих искал да отбележа, че малко дизайнери и модни дизайнери са наистина и дълбоко ангажирани с темата за руската култура. Един от най-ярките представители е модният дизайнер Вячеслав Зайцев. За мен това е човек с уникална култура, сила, благородство и любов към това, което прави. Вячеслав Михайлович дълбоко уважава всеки творчески човек.
— -Кое ти беше най-трудно?работа в Европа? — — В началото ми беше най-трудно да работя в няколко компании едновременно. Защото, когато едновременно разработваш дизайн за пет или шест компании, трябва да осъзнаеш, че всеки има свой стил и посока. Вторият важен момент е познаването на това как се създава дизайн за производство. Определено съм учил продуцентство – това ти дава разбиране как трябва да твориш. Има зададени производствени параметри, които трябва да се вземат предвид, но когато създаваш едно произведение на изкуството, ти влагаш душата и любовта си в него и това много помага в работата. Оказва се, че ние, дизайнерите, сме много зависими от условията. Въпреки това, дори и с дадените параметри, можете да създадете красиво нещо. Важна задача е да се намери баланс. — — С кои руски производители бихте искали да работите? — — Не толкова отдавна участвах в прекрасния проект на Андрей Попов „Пейка на мира“, по време на който всеки художник създава свой собствен образ на пейка. А за откриването на музейно-изложбения комплекс „Нов Йерусалим“ нарисувах триптих върху дървени пейки, а гостите - председателят на правителството на Руската федерация Дмитрий Медведев, патриархът на Руската православна църква Кирил и губернаторът на Московска област Андрей Воробьов - подписва един от тях. Друга организация, с която си сътрудничих в Русия, е Desing & Център за декорация. На 26 февруари ме помолиха да дам майсторски клас. Правя проекти и със завода Ломоносов. Освен това имах среща с фабриката в Павлово Посад, следващата седмица ще отида до производствената площадка. Искам да създавам нови колекции за руски марки и да достигна модерно ниво на дизайн. Искам да кажа, че Павловски Посад има добро производство, те също рисуват всичко на ръка и това са доста сложни орнаменти. Преди това бях много зает във Франция и дойдох в Русия като гост. Но сега ще съм тук по-често.
— — Мислите ли, че руснацитеМогат ли производителите да плащат за работата на същото ниво като европейските? — — Мисля, че винаги можете да се договорите за точните условия, при които вършите работата си. Една от възможностите е да използвате проценти, когато създавате дизайн. Това е много удобно, когато работата се разминава в голям мащаб. Можете да продадете дизайн като идея. — — Евгения, успяхте ли да работите и в Италия? — — Да, сътрудничих си с Роберто Провази. Поканиха ме, след като разбраха, че работя за House of Hermès. Отидох в техния музей, разгледах стила Provasi за дърво и създадох сервизи в стила на компанията. За съжаление този проект все още не е реализиран, тъй като колекцията предстои да бъде издадена от французите. Между другото, създаването на комплекти е една от най-красивите теми. Много ми харесва идеята за създаване на уникален дизайн за семейството. Като дизайнер би ми било много интересно да направя това. — — Какво мислите, би ли поело производството по частни поръчки? — — Всъщност не е трудно да се реализира такава идея: всяко производство на порцелан започва от десет единици. Общувам с много президенти на порцеланови компании, добре съм познат в Париж, така че правенето на частна поръчка не е проблем. Основното нещо е да намерите красиво решение на изображението и да го преведете в определена форма. В края на краищата, създаването на дизайн е преди всичко разбиране на стил-форма-пластика-динамика. Всичко е преплетено. фотограф Андрей Берг; evgeniamiro.com
Евгения Миро и руската култура за френските фирми
