Виждали сме различни ергенски интериори - брутални, индустриални, ръбати и черни. Този път бяхме привлечени от сив апартамент в сграда с 400-годишна история и много интересен собственик.
Къщата на истински творец никога не удивлява окотоизобилие от форми и нюанси. Дъгата с всичките си нюанси и отблясъци се крие в дълбини, недостъпни за зрителя, а къщата в случая служи като надеждна черупка, в която можете да се отпуснете и да извадите идея-две от вътрешната си бездна. Шведският фотограф Андреас Акеруп създаде точно такава къща за себе си.
Интериорът на сградата от 17-ти век не може да се наречелуксозен, нито строг, нито студен ерген. Този интериор донякъде напомня на домашно куче. Сив, с редки жълти петна, малко сънлив, мек на места, със свой собствен особен настръхнал комфорт.
Кучето очевидно е чистокръвно - сивият фон сега е на върха симода, няколко обекта на модерното и не много модерно изкуство само потвърждават изводите. В далечния ъгъл също можете да видите следи от далечни предци - останките от четиристотингодишна картина на стената. Осветява се от много добре подбрана настолна лампа с текстуриран абажур.
Избраната мебел е плоска и изключително удобна— всекидневната очевидно е любимото място на собственика. Тук той посреща гости, релаксира и размишлява. Два симетрични прозореца ни принуждават да се придържаме към същия принцип в обстановката.
Трапезарията изисква често присъствие на гости,и, съдейки по аскетичния дизайн, тази къща се посещава от хора, много подобни на собственика - склонни към душевно търсене, съзерцание на празен лист хартия и дълбоки мисли за вечното. Скромният интериор само допринася за това: полирана дъска на пода като символ на основателна простота, бяла колосана покривка - това е отлична причина да говорим за вечните ценности на отминалото поколение и златна звезда отгоре .
Изобщо интериорът е идеален за всяка креативна личност, защото е чист, предимно бял чаршаф, от който човек може да се издигне до стратосферни висини.
