Този стилен апартамент от 69 кв. м построена в Москве российскими архитекторами. Здесь нет ни одной лишней детали. И вы никогда не угадаете год ее создания. Потому что она «вечно модная» Студия, в которую трансформировалась маленькая двухкомнатная квартира, представляет собой цельный, почти скульптурный объем без единой лишней детали. Перед нами полифункциональный пространственный объект, созданный по бескомпромиссным законам конструктивистской архитектуры. Арсений Борисенко, Петр Зайцев, архитекторы: «В процессе работы над этим проектом мы встречались с хозяйкой всего трижды (причем третий раз – уже при сдаче объекта) и оформили все фактически на свой вкус. Мы оказались предоставлены самим себе, что редко бывает. Поверхности, не облицованные деревом, окрашены в белый цвет. Все пространство квартиры условно разделено на три объемные зоны, сложно взаимодействующие между собой. Освещение предполагает три сценария. Кроме традиционного яркого верхнего освещения предусмотрена и мягкая ночная подсветка: неоновые лампы встроены в потолочные короба, закрывающие бетонные ригели. Предусмотрена и локальная подсветка: торшеры и настольные лампы. Окна закрыты плотными светлыми шторами – такими же, как те, что закрывают гардеробный шкаф. Балкон площадью 2,2 кв. м был остеклен, в нем сделано новое напольное покрытие (керамогранитная плитка, как и в части студии). Кровать, барная стойка и стулья изготовлены по нашим эскизам. Эта мебель весьма функциональна. Например, барная стойка прячет в себе мини-бар. В данном проекте впечатление цельности и гармоничности достигнуто за счет умелого подбора цветовых решений, минимизации предметов обстановки и создания специально для этого интерьера предметов мебели». «Много дерева и современный дизайн» – на основании этой краткой формулировки молодой хозяйки квартиры архитекторы Арсений Борисенко и Петр Зайцев (архитектурное бюро za bor) создали проект, воплощенный затем в реальность без каких-либо дополнительных вмешательств со стороны заказчицы. Современность концепции выражена в просторной, студийной планировке, интересной работе с объемами и отказе от мелочного украшательства. Дерево доминирует в отделке в двух ипостасях. Это золотистый дуб и почти черный венге. Живая текстура и взаимный контраст этого тандема подчеркивают выразительность скупых линий и широких плоскостей, создают ощущение тактильного удовольствия и природной теплоты. Укрупненные пластические формы, объединившие мебель с вертикальными и горизонтальными плоскостями, сбивают масштаб, в сочетании с зеркалами создают перспективную игру, но вместе с тем привязаны к четким функциям. Поскольку внутренних перегородок между зонами больше нет (в отдельные помещения выделены только санузел и входной тамбур), роль зонирующих элементов выполняют мебель и приемы отделки. Границы между функциональными локусами заданы конструктивными деталями дома – резко выступающими потолочными ригелями (50 см) в простенках между окнами. К ним тяготеют два основных зонирующих предмета мебели: объемная барная стойка, замыкающая зону кухни-столовой за диваном, и кровать-подиум, спинка-перегородка которой отделяет зону сна от гостиной. Репрезентативные зоны расположены возле окон: расчет сделан не только на хорошую инсоляцию, но и на первоочередное попадание в поле зрения. Так, прямо напротив входной двери в студию находится гостиная с удобным низким диваном. Несколько шагов вперед дают возможность увидеть все три окна и боковые зоны: прямоугольный обеденный стол слева и туалетный навесной столик (с длинным зеркалом над ним), располагающийся справа. Рабочая зона кухни и стеллаж для хранения вещей тактично скрываются в глубине: шкаф – за длинным занавесом вдоль стены квартиры справа; кухонный фронт, расположенный в линию, – в нише за выступом перегородки слева. Таким образом, основной акцент восприятия пространства сделан на отдыхе и обстановке, рассчитанной на неспешное созерцание. 
Въпреки че следването на ортогонални форми би билоВ този случай съвсем оправдано (външните стени на апартамента са изчистен правоъгълник със съотношение 1:1,5), архитектите решават да преодолеят статиката и да „отрежат” вътрешния под по диагонал под ъгъл приблизително 12 градуса. От едната страна има зони за отдих, чийто под е украсен със златни паркетни дъски, сякаш слънчевите лъчи винаги ярко осветяват тази част от апартамента. А от другата, по-близо до входа, подът е облицован с порцеланови плочки в цвят антрацит, което също има практично значение. Диагоналът започва в средата на крайната стена, която затваря кухнята-трапезарията и опира в таблата, която е обърната към нея под прав ъгъл (ъгълът между диагонала и подиума е малко по-различен от правата линия; корекцията е направена от авторите, като се вземат предвид особеностите на зрителното възприятие). Поставянето на подиума следва диагонално движение към таблата. Последният е широка равнина, която отива към тавана и е обърната под ъгъл по отношение на носещата стена. Всички повърхности на конструкцията са облицовани с еднакъв материал (паркетна дъска венге), а преградата между таблата и рафта, окачена със завеса, е покрита с плътно огледало до тавана. Ето как в дълбините на стаята се появява обемен фалшив портал, а диагоналната „пътека“, водеща до него, създава впечатление за по-голямо разстояние и дълбочина на пространството, отколкото в действителност, дори без да се отчита дълбочината на „през огледалото”. Още два огледални панела (единият е единствената врата на стелажа, вторият покрива преградата между прозорците на трапезарията и хола над барплота) „избутват” границите на студиото в други две посоки.
Крайните панели са в същите цветове като пода.стени: близо до прозорците са обрязани със същата златна дъска; до кухнята и над леглото - паркет венге. На тавана играта на цветни плоскости е по-сложна. Масивни напречни греди са зашити в широки кутии от гипсокартон. Таваните между тях от страната на прозореца са декорирани със светло дърво. А „тъмната страна” на тавана се спуска стъпаловидно (за целта са изградили конструкция, която е обшита с дъски венге) и сякаш е прорязана направо от бели тавански „греди”. Така вътрешното пространство е изградено от две части, динамично съчетани една с друга. В резултат на това възниква илюзия за движение и „работа“ на структурите, а техниката на цветово сравнение създава ново възприемане на обемите и интериора като цяло. Обемните структури на таваните позволиха да се скрият проводниците, да се вгради акустична система и осветление над барплота. Апартаментът е осветен от няколко шинни системи, закрепени по протежение на прозореца, килера и в областта на цветовите граници. Целостта на представения интериор демонстрира предимствата на архитектурния подход към проектирането дори на малко пространство. Именно той направи възможно постигането на истински художествен синтез при решаването на практически и художествени проблеми.
„Корабно легло (обемни мебели в апартаментамалка площ) – не е ли това твърде много неоправдано претрупване на пространството?“ - такъв въпрос някога изглеждаше чисто риторичен, тъй като отговорът на него изглеждаше очевиден: такава стъпка в малък апартамент е неприемлива. В този случай внимателният подбор на детайлите и минимизирането на техните форми позволиха на архитектите не само да включат в цялостната композиция впечатляващ обем на леглото-подиум, но и да го превърнат в акцентен елемент на цялата композиция. Базира се на метална рамка, покрита с паркет венге. Размерът на подиума е 2x3 м, но поради малката си височина (35 см) и тона, близък до подовите плочки, той не изглежда обемист. Високата (1,6 м) облегалка на стъпалото играе роля на зониране и също така служи като панел, към който са прикрепени LCD телевизори отстрани на хола и самото легло. В същото време, благодарение на завоя на леглото и лекия скос, той не изглежда масивен. Таблата, която се превръща в стената и след това в тавана, е техника, която позволява да се затъмни реалният размер на обекта, сякаш да се разтвори и в същото време да се посочат границите на зоната за спане. Така, без странични стени и балдахин, леглото се възприема като отделен архитектурен обем, а не като банална равнина.
Петр Зайцев Архитекти - Арсений Борисенко, Архитектурно бюро на Петр Зайцев za bor st. Sharikopodshipnikovskaya 38/1, Москва, Русия +7 495 922 90 60
